Когато хората се превърнахме в числа
Още от малка си спомням как научната фантастика тръбеше, че ще дойде момент, когато роботите ще ни завладеят.
Е, честито! Това вече е факт! Не, не съм се побъркала и не, не се разхождат дигитализирани човекоподобни машини сред нас макар, че и това ще стане скоро. Всъщност дигитализираните полу-човеци сме ние самите.
В съвременния свят все по-рядко се срещат хора, които да гледат на другите като на човешки същества.
Замислете се – ние сме: брой работници, брой пациенти, брой гласоподаватели, брой стачкуващи, брой пенсионери, брой емигранти, брой достигнати клиенти, брой нови клиенти, брой дни на работа, брой дни в отпуска, брой хора в автобуса, брой пари в портфейла, брой коли пред блока, брой деца в училище, брой класирани, брой некласирани… не само това, целият ден е съсредоточен върху един въпрос – колко.
В колко часа ще станеш, колко работа ще свършиш, колко срещи ще имаш, колко рипорта ще попълниш, колко часа ще работиш, колко часа ще спиш, колко „like-a“ ще имаш, колко пари ще получиш, колко ще изкараш на изпита, колко ти трябва за да продължиш, колко калории ще изразходиш, колко приятели имаш, колко ще платиш, колко ще ти струва, колко ще си отпочинеш през отпуската (не как, а колко!)…
А колко често се питаме колко от тези въпроси са наистина важни и кога преместиха фокуса ни от другите житейски въпроси?
Ако изместим фокуса ьькак би изглеждало всичко:
Как се справям в работата, как да се справям по-добре, как се чувствам днес, как да подобря здравето си, как да бъда по-щастлив, как да бъда по-успешен, как да помогнем на пенсионерите, как да помогнем на учениците, какво трябва да знаят децата ни, какво реално са научили децата ни, какво получавам срещу парите си, какво получавам за времето си, какво наистина искам…
Този текст не е поучителен. Целта ми не е да ви кажа какво да правите, нито да критикувам съвременния начин на живот. Не искам да звуча носталгично, негативно, назидателно или да соча с пръст. Целта не е да попитам кога се превърнахме в числа. Иска ми се нещо много просто да се огледаме и да преценим дали ни харесва това и ако все още можем, да си зададем важните житейски въпроси.
Как искам да живея? Как искам да ме виждат и да ме запомнят близките ми? Как мога да бъда по-добра версия на себе си? Как…
Какво искам да правя с живота си? Какво ме кара да се чувствам добре? Какво ме прави щастлив/а? Какво е усещането да си свободен? Какво…
Кога ще започна да живея истински? Кога за последно се смях истински? Кога…
Кои са моите житейски въпроси? Кои са вашите житейски въпроси? Всичко, което може да ни изкара от цифровизацията е в наша полза.
